Тя (на 4 г. без няколко дни): Мамо, ние най-отгорната къща ли сме?
Аз: Искаш да кажеш последния етаж ли?
Тя: Ммм, да.
Аз: Да, на последния сме.
Тя (възторжено): На последния!!! Значи сме първи!
Не, не е искала да каже “последния етаж”. Тя каквото е искала, го е казала - “най-отгорната къща”. Това с “последния етаж” аз й го насадих. Това е моят речник. Това е речникът на културата, в която съм израснала, в която расте и тя. Тя е родена със съзнанието, че живее на най-отгорния, следователно първи етаж. Аз броя от земята, тя брои от небето. И на стълбичката за награждаване първият стои най-високо, гледа най-отгоре.
Първоначално ми стана смешно от тази случка. Понечих да преведа смешката на английски, за да я споделя с англоговорящите си приятели. Отне ми секунда да се сетя, че на английски “последният етаж” е именно “най-горният” - top floor. Чуждицата “top” толкова е навлязла в разговорния ни език, че всички знаем и значението й на “най-добър”, “отличен”, “върхът”. И се замислих как расте едно дете на “последния етаж” и как расте друго на “top floor”.
В обучението си по комуникация и в житейския си път неведнъж съм анализирала влиянието на езика върху индивидуалните и културни възприятия. Тази случка с четиригодишната ми тогава дъщеря ми припомни колко е важна ролята на средата за формиране на речника, който от своя страна играе ключова роля при формиране на нагласите и светоусещането на човека.
Какви са асоциациите за последния етаж в нашата култура? Това е етажът, който:
- е непоносимо горещ през лятото;
- е най-уязвим и на зимния студ (когато го имаше);
- е директно под гълъбите (и други), създали дом в подпокривното пространство;
- е най-податлив на течове;
- няма добро налягане на водата;
- изглежда недостижим, когато се развали асансьорът (ако има такъв).
В англоговорящите страни “top” етажите по правило са най-скъпи и се счита за престижно да живееш на етажа “на върха”. (От твърдението си изключвам жилищните сгради без асансьор, които са до три етажа). Приема се, че те имат по-хубава гледка, по-безопасни са, тъй като достъпът до тях е най-труден, по-тихи и уединени са поради липсата на съседи отгоре и получават повече естествена светлина.
Разбира се, наричайки последния етаж “най-горен”, няма да реша проблема с лошата топло- и хидроизолация, с гълъбите и асансьора. Но онова, което мога да направя, е да се издигна “над нещата”, да ги погледна отгоре и да покажа на децата си колко красиви са изгревите и залезите от “най-отгорния” етаж, колко сме близо до високия полет на птиците, как на хоризонта ни се усмихва Стария град, колко полезно за здравето ни е изкачването на стълби… Ще каже някой: “Битието определя съзнанието.” Истина е. Точно както е истина, че съзнанието определя битието. “Яйцето или кокошката” е работата.
Думата ми беше за езика. И как той влияе на светоусещането ни. Вглеждайте се и се вслушвайте във “фабричните настройки” на децата. Те обикновено са по-съвършени от онези, които им задаваме. Избирайте думите. Те влияят върху формирането или промяната на съзнанието повече отколкото си даваме сметка. А ключът към успеха и щастието е именно съзнанието.
Аз избирам да живея на “най-отгорния” етаж. А ти?